Интересните растения на Беласица
Интересните растения на Беласица
Туристическа карта на природен парк "Беласица"
Почви

Почвената покривка в гористата част на Беласица е представена главно от кафяви планинско-горски, ранкери и литосоли. В безлесната част на планината са разпространени планинско-ливадните почви. Делувиални (колувиални) почви се срещат в основата на планинските склонове на Беласица.
Най-широко разпространеният почвен тип в Беласица са кафявите планинско-горски почви. Те заемат пояса от около 600 до 1800 м н.в. Формирани са в умерено хладни и планински условия, т.е. в условия на по-слабо изветряне и почвообразуване. Най-съществените особености на кафявите планинско-горски почви са наличието на В хоризонт от типа cambic, голямо съдържание на скелет и скални фрагменти по профила. За тези почви е характерно слабото разлагане и минерализация на органичното вещество. Това е и причината за съсредоточаването на хумуса в повърхностния 10-20 см почвен слой и рязкото му намаляване в дълбочина. В Беласица преобладава подтип ненаситени или кисели кафяви планинско-горски почви, които имат дълбочина на профила от 40 до 60-70 см и кисела реакция. С по-ограничено разпространение са подтипа наситени кафяви планинско-горски почви, образувани върху неутрални или базични почвообразуващи скали.
Планинско-ливадните почви са разпространени в субалпийската и алпийската част на Беласица. Най-важният количествен и качествен признак на тези почви е високото съдържание на органично вещество – с 8-17% ограничен въглерод и високо съдържание на фулвокиселини. Почвената реакция е кисела (рН от 4,2 до 5,8).
Ранкерите спадат към плитките почви и са образувани на силикатни скали с дълбочина на профила 10-40 см (съставен само от А хоризонт). Характерно за тях е и голямо количесво остроръбести скални фрагменти. В Беласица тези почви се формират в пояса на кафявите планинско-горски и на плалинско-ливадните почви, но при относително по-силно разчленен макро-, мезо- и микрорелеф с предимно слънчеви изложения. Ранкерите са кисели и силно кисели почви, а хумусното съдържание силно варира – от 2 до 12%.
Литосолите също се отнасят към плитките почви, като това са най-плитките почви у нас. Те са минерални, недиференцирани, притежават само А хоризонт, разположен направо върху напуканата или компактна твърда скала. Дълбочината им достига до 10 см. Почвената покривка е с непостоянна дълбочина, като е разкъсвана от излизащите на повърхността скали. Литосолите са генетически най-близко до скалите. Те имат беден състав и много непостоянен воден режим (предимно сухи).
Делувиалните почви се образуват в резултат от свличането, движението и натрупването на най-разнообразен материали. В горната част на конусите и шлейфовете се формират по-чакълести и грубочастични почви, в средата и долната част имат по-добро овлажняване и развит хумусен хоризонт, а в конусните и шлейфовите периферии са заблатени. Този тип почви е подходящ за отглеждане на тютюн, орехи и череши.

Този сайт е разработен с финансовата подкрепа на Европейския съюз и Република България в рамките на проект "Маркетинг на дестинация за устойчив туризъм Беласица" (BG 2005/017-456.01-03), изпълнен от Пирински туристически форум в партньорство с Екологична асоциация "Планетум" – Струмица Изложените в него възгледи са на Пирински туристически форум и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на Европейския съюз.
© 2017  Belasitsa.com | made bywww.enigra.com&zeniter.com