Катедрална църква, двуапсидна. Олтарът на криптата е в мазето и е посветен на Петнадесетте Тивериополски мъченици. Строежът на криптата започва през 1750 г. и завършва през 1760 г. Иконостасът е направен изцяло от дъбово дърво, защитава мощите на Св. Василий Велики и Св. Теофан Начертани.
Гробът на екзархийския митрополит Герасим, който започва строежа на новата църква посветена на Кирил и Методий, се намира в криптата. Той получава средства за строежа на църквата от руския манастир "Св. Панталеймон" в Атон. С това се свързва и руския стил на църквата. Иконостасът е направен от липов дървен материал от майстор на Дерабската резбарска школа. Иконите са рисувани от Георги Пецанов от Струмица, Гаврил Анастасов от Берово, А. Папрадирски и др. неизвестни художници. Днешният си облик църквата получава през 1905 г.
Светите Петнадесет Тивериополски мъченици се споменават за първи път в Охридското глаголско евангелие от края на Х и началото на ХІ век. В календара, приложен към евангелието, се отбелязват светците Тимотей, Теодор, Евсевий и "техните другари". Бягайки от преследванията на християните в Никея по времето на император Юлиян Апостата (361-365 г.), петнадесетте мъченици стигнали до Солун, а оттам – до Тивериополис (днешна Струмица). Тук били заловени и измъчвани до смърт, а после погребани в късноантичния некропол извън селището, където били погребвани всички християни. На това място е открит комплекс от църковни сгради, в чийто център се намира сводеста гробница.
Централната гробница заедно с още шестнадесет са изградени върху по-стар храм, а именно раннохристиянска базилика, чийто под е бил украсен с многоцветна мозайка. За християнския характер на сградата се съди по наличието на кръстове сред мозаечните мотиви. От базиликата са запазени фрагменти от апсидата от източната страна, северният зид и основата на северния стилобат.
По-късно върху базиликата е изградена кръстовидна църква, вероятно през V-VІ век, когато по времето на Юстиниян много стари храмове на територията на Македония са били възстановени. Още по-нова църква, също кръстовидна, е издигната на същото място през ІХ-Х век. В центъра й се намира сводеста гробница, на чиято западна стена е изобразен групов портрет на 15те Тивериополски мъченици. По всичко личи, че това е един от най-старите стенописи, откривани на територията на Македония. Още от създаването си храмът е играл важна роля в християнизацията на населението източно от река Вардар, а днес култът към 15те мъченици е част от духовния живот на Струмица. Светият празник се чества на 11 декември.
Средновековна църква, разположена е на 7 км от Струмица, в с. Велюса. Църквата заема важно място в религиозния и духовен живот на югоизточна част на Македония и по-далеч.
По запазените надписи върху двата архитрава се съди, че църквата е основана от монаха Мануил. Той идва във Велюса от Халкидонския манастир "Св. Авксентий" в Мала Азия. Манастирът "Света Богородица милостива" е разположен върху варовикова скала на северния склон на планината Еленика. По-късно името на манастира е използвано като основа за днешното име на селището.
Комплексът църкви "Свети Леонтий" се намира в с. Водоча, на 4 км от Струмица. Състои се от три църкви – източна, западна и средна. Има три фази в изографисването на интериора. Има архитектурни останки, допълнителни постройки и манастирски комплекс, столова, стопански гради, две бани и многопластов християнски некропол. От ранния християнски период са запазени части от основите на базилика с мраморна декорация, датиращи от V и VІ в.
Църквата е била разрушена по време на царуването на цар Самуил, но след това е възстановена. Като епископска църква се споменава в хартите на Василий ІІ от 1018 г. Апсидата на олтара й заедно с проскомидията и дякониконът се пазят и до днес.
Средната куполна църква от комплекса на Вадоча е построена в началото на ХІІ век.
Некрополът, разположен в югозападната и северозападната част, също отразява богатия духовен и културен живот в тези територии. Разкрити са над 1000 гроба с бижута и керамика, датиращо между ХІV и ХІХ в.
Средновековната църква се намира на 1,5 км северно от село Банско. Основите на църквата са с кръстовидна форма с разширена апсида, дяконикон и проскомидия. На запад корабът е разширен с притвор, докато в източната част има останки от синтрон, което означава, че вероятно това е бил епископски център.