Географското положение на района на Беласица обуславя неговата дълга, богата и често трагична история. От една страна, закътаната между две планини долина на река Струмешница винаги е предлагала стабилно средство за препитание, а скътаните по планинските склонове селища – подслон и закрила. От друга страна обаче, още от дълбока древност оттук е минавал един от най-натоварените транспортни и търговски коридори на Балканите. И често за него са се водили спорове и войни.
Поради благоприятния климат и ландшафт, както и изобилието на води, районът на Беласица е населяван от хилядолетия. Неговата история е тясно свързана с река Струма, която в древността е била основната комуникационна артерия, свързваща Егея с Европа. По Струма, през VІІ хилядолетие пр. Хр., към Европа са проникнали земеделието и животновъдството – основа на европейската икономика и до днес. Именно тук е възникнала и най-ранната металургия.
Най-ранните свидетелства за местното население, открити до сега, са праисторическите селища при с. Тополница и при с. Коларово. Селището при Тополница е от късния неолит (VI хилядолетие пр. н. е.), едно от най-ранните на територията на Благоевградска област, а при Коларово - от късния халколит и ранната бронзова епоха.
В Античността е процъфтявала забележителна култура. Тук е бил разположен един от важните и големи римски градове – античният град Хераклея Синтика при с. Рупите, който е оказвал влияние върху живота на района в течение на почти девет века.
Средновековието е време на разцвет, но и време на трагични обрати. Едно от най-покъртителните събития, чието ехо още отеква през вековете, е Беласишката битка от 1014 г., когато византийският император Василий ІІ разгромява армията на Цар Самуил в Ключката клисура и заповядва всичките пленени 14000 войници да бъдат ослепени.
Епохата на Възраждането е не по-малко разтърсваща за района на Беласица. Развитието на търговията, селското стопанство и занаятите се съпътства от непрестанни, неколковековни борби за освобождение на района от османското владичество. Това се случва чак през 1912 г. Годините на социализма също оставят своя отпечатък. Наличието на две държавни граници – с Гърция и Югославия (сега Македония) предопределя изолираността на района и особено на планинските села, поради ограниченията налагани на граничните зони.
Едва в последните години Беласица започва да се "отваря" към всички любители на планините, природата, тишината и зеленината. Едно е сигурно – бъдещето на този район ще бъде не по-малко вълнуващо от неговото минало.