Музиката и танците на този край пленяват със своята пъстрота и колорит. Красотата на природата сякаш добива завършен вид в народните напеви и изящните движения. Фолклорът крие невероятна сила и пленява посетителя и отрива пред него отдавна отминали времена.
Районът на Беласица попада в Пиринската фолклорна област. Характерна отличителна черта на песента е двугласът. Често една певица изпълнява първия глас, а две, три или четири певици изпълняват втория равен глас, наречен "исо". Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания. Някои мелодии се изпълняват с "ацане" (хълцане) и "тресене" (къдрене, разтрисане на гласа). Голяма част от песните са безмензурни (без размер).
Традиционното народно облекло от Подгорието е разновидност на носията от Петричко и Санданско. В основния състав на женската носия влизат: риза (кошуля) с втъкани или везани орнаменти по полите и задния плат; сая като горна дреха – в най-старинния си вариант тя е от бял памучен плат, с къси ръкави, по края с апликирани колби (цилиндри) – ивици червено сукно, извезани с линеарни орнаменти от копринени конци. Широко разпространение като горна дреха има и антерията – шита от вълнена тъкан на разноцветни черти и ивици, а в по-ново време започва да се носи фустан от вълнен или памучен едноцветен плат, със ситно надиплена пола, пришита към елека. На кръста се опасва пояс – червен или на ивици и престилка (прегач) – едноплат, с втъкани едри пъстроцветни тръкалини (растителни мотиви). Бялата невестинска кърпа се носи прегъната по диагонал, с разпуснати краища, а за празник жените окачват накити за главата – ушници, аскии (верижни прочелници); за гърдите – копчета, китки, за кръста – пафти. С бялата сая като връхна дреха е носена "кинтина" от черен вълнен плат, къса до кръста, отворена отпред, с дълги ръкави, докато с фустана обличали кадифлиена арка с подобна кройка.
През лятото мъжете са носели гащи от бяло памучно платно. Зиме върху тях са обували бечви подобни на потури от черен шаяк, украсени с черни обтоки и гайтани. Съставна част на празничното мъжко облекло от района е т. нар фустан, фустанела, фъртушка – разперена чрез многобройни клинове бяла памучна фуста, обличана върху гащите. Над ризата се носи вълнен елек, а на кръста се запасва черен или тъмночервен пояс. За връхна дреха служи овчарското кепе, което тук се прави от тъкан с вълнена основа и козиняв вътък, с къси до лактите ръкави и качулка.
Носиите отразяват обществените отношения – те са белег за възраст, семейно положение, материално състояние, за участие в обреди и обичаи и др. Тези функции се поемат от някои от основните дрехи – риза, пояс, престилка, особено от прическата, забраждането, украшенията и др. Израз за младост е белият цвят на престилката и на саята. Бялата кърпа, украсена с метални накити е белег за невестинство, а връхната дреха от вида на клашника с богата и разноцветна гайтанена украса се носи от омъжени жени. Празничните костюми обикновено са еднакви по материал, форма и състав с работните, но са украсени повече и по-ярко. Костюмите за по-важни обреди и празници се допълват от специално дрехи и принадлежности. С празнична носия с елементи от невестинското облекло се обличат лазарките. Материалното положение личи от стойността на материала за облеклото и особено от металните накити.
Днес носиите се използват при художествената самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и в съвременното облекло.