Интересните растения на Беласица
Интересните растения на Беласица
Интересните растения на Беласица
Туристическа карта на природен парк "Беласица"
Тополница

Къснонеолитното селище Промахон-Тополница е разположено от двете страни на българо-гръцката граница, на 2 км южно от село Тополница (България) и на 3,5 км северозападно от село Промахон (Гърция). Обектът се намира върху първата незаливна тераса на река Струма в подножието на източния скат на планината Беласица. Резултатите от проучванията на обекта са показали няколко строителни етапа, обединени в четири фази.

Най-напред (около 5320–5300 г. пр. Хр.) е бил изграден голям сутеренен храм, вкопан на дълбочина над 8 м в земята. Той е бил двуетажен, като горният етаж е бил наземен, а стените му са били украсени с черепи на бикове, оцветени в червено. Става дума за едно уникално явление - единственият сутеренен неолитен храм в Европа. Около него постепенно е била изградена и инфраструктурата на селището, състояща се от землянки.

Вторият етап от живота на селището (5300–5070 г. пр.Хр.) е бил доста продължителен. От архитектурна гледна точка селището се е състояло от център, в който е бил разположен големият вкопан храм, а около него – вкопани двуетажни жилищни сгради, строени плътно една до друга. Около 5070 г. пр. Хр. селището е било изцяло опожарено.
След пожара, теренът е бил заравнен и се преминава към изграждането на наземни жилища със стандартна колова конструкция (фаза IIІ). Култовият център вече е преместен на изток. На западната стена на проучения храм е имало голяма релефна композиция, състояща се от масивни полурелефни идоли. През този етап селището бързо се разраства и покрива по-голямата част от платото. Тогава е изградена и масивна защитна палисада. Наземните сгради от този етап са с правоъгълна форма, ориентирани югоизток – северозапад. Фаза ІІІ се датира 5070–4750 пр. Хр. И тази фаза е загинала от пожар.  Последният, четвърти етап от историята на селището (4750–4650 г. пр. Хр.) вече се отнася към началото на ранния енеолит.
   
Най-характерно явление за фаза І е украсената с битум керамика. Анализът показва, че битумът не е бил използван като декоративен материал, а само като лепило, с което върху съда са били залепвани  декоративни елементи от брезова кора. През по-късните фази украсата на съдовете е с тъмно кафява рисунка тип Акропотамос. Някои съдове са оформени антропоморфно, така че да пресъздават човешко тяло. Керамиката от селището е с изключително високо качество, тънкостенна, отлично изпечена, с полирана повърхност и се различава коренно от дебелостенната къснонеолитна керамика от северните части на Балканския полуостров. Селището е поддържало редовни контакти с Тесалия.

Във фаза ІІІ за първи път се появява графитна украса на съдовете, нанасяна с широки (0,5–2 см) ленти. През ІV фаза се наблюдава рязка промяна в цялата материална култура на селището, което се дължи на смяна на населението. Селището бива окончателно изоставено около 4650 пр. Хр. когато, в резултат от рязко затопляне на климата, изчезват всички селища в южните части на полуострова.

Този сайт е разработен с финансовата подкрепа на Европейския съюз и Република България в рамките на проект "Маркетинг на дестинация за устойчив туризъм Беласица" (BG 2005/017-456.01-03), изпълнен от Пирински туристически форум в партньорство с Екологична асоциация "Планетум" – Струмица Изложените в него възгледи са на Пирински туристически форум и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на Европейския съюз.
© 2024  Belasitsa.com | made bywww.enigra.com&zeniter.com