Планината Беласица се отводнява от р. Струмешница – последен голям приток на р. Струма, протичащ на територията на Република България.
Речната мрежа на планината Беласица/българска част/ се формира от около 15 броя по-значителни водни течения и значителен брой по-малки, които представляват десни притоци на р. Струмешница. Те водят началото си от билните части на планината, като долините им се спускат на север. Във високите части на планината те са дълбоко всечени, а в ниските са образували наносни конуси.
Реките които извират от Беласица планина са предимно къси (с дължина до 10 km) и маловодни или представляват пресъхващи долове. С по-постоянни водни течения са реките Луда Мара, Иваник, Леврен, Камешница, Яворнишко дере, Габренско дере и др. Реките са пресъхващи защото се подхранват периодично от повърхностни дъждовни или снежни води. По-постоянни са водните течения, където се дренират подземни води.
В резултат от преобладаващите повърхностни/склонови води, реките/доловете имат подчертан пороен режим и образуват епизодични прииждания и наводнения.
Интензивните ерозионни процеси и транспортната енергия на пороищата се потвърждават и от мощните наносни конуси формирани в Подгорието.
Най-големи водни маси се формират през зимно-пролетния сезон – около 70%, докато през лятно-есенния сезон намаляват на 4,5% от годишния обем.
Във височинния пояс от 400 до 1000 m н.в. средномесечните максимални водни количества се проявяват през м. март, когато се формират между 16 и 18% от годишния отток. Средномесечните минимални водни количества в същия височинен пояс се проявяват през м. август, когато се формират между 1 и 2% от годишния отток.
С нарастване на надморската височина средномесечният максимум се измества през м. май и едновременно с това нараства и относителния дял на формираните водни количества /между 23 и 32%/. Средномесечният минимум се измества към м. септември, а във височинния пояс над 1800 м.н.в. през м. януари.
Река Луда Мара (или Петричка река) води началото си от извор в подножието на връх Конгур на височина над 1700 м.н.в. В началото си реката протича през стръмния северен склон на вр. Конгур, като по пътя си събира малки леви и десни притоци. Първоначално Река Луда Мара протича в посока северо-изток и минава през резерват „Конгур”. Преди навлизането в землището на гр. Петрич, спускайки се на височина под 800 м.н.в., тя протича в посока север и образува стръмната си долина. Това е основната река, която минава през град Петрич. Името си реката носи от буйните води, които се образуват при топенето на снеговете от Беласица и обилните дъждове.
Лешничка река извира на височина около 950 м.н.в. Тече в близост до х. Беласица. По поречието на реката се намира Лешнишкият водопад с височина на пада 6.5 m, образуван по добре изразен разсед в неравномерно мигматизирани двуслюдени плагиогнайси. Реката протича изцяло в северна посока и образува дълбока долина.
Иваник /Иванишка/ река извира от подножието на връх Пункова скала на височина около 1800 м.н.в. Отводнява западните склонове на Дебели рид и източните склонове на Радомирски рид (Калабашки рид). Тече на север и близо до село Беласица се влива в р.Струмешница. При устието си образува обширен наносен конус с дължина около 10 км. Речната долина е формирана в гнайси и слюдени шисти. Склоновете са стръмни; високите части са обрасли с вековна букова гора, ниските - с кестен, дъб, келяв габър и др. Реката има дъждовно и снежно подхранване, зимно пълноводие и лятно-есенно маловодие. Водите на Иванишка река се използват за напояване.
Елешнишка река извира на височина близо 1800 м.н.в. от подножието на вр. Дебело бърдо. Реката протича на границата между селата Беласица и Коларово.
Река Дебрало извира на височина 1300 м.н.в., протича в северна посока и навлиза в с. Коларово в неговия източен край.
Река Леврен извира на височина около 1600 м.н.в. Събира водите си от множество поточета, извиращи от северозападното подножие на вр. Г. Радомир (2029 м). Под 1000 м.н.в. реката няма притоци, протича в северна посока и навлиза в село Коларово в неговата западна част.
Река Камешница събира водите си от множество притоци, най-високите от които извират на височина 1600 м.н.в. Реката тече през източната част на село Камена. По поречието на реката в близост до с.Камена се намира каскаден водопад, образуван при преминаването на речното корито на контакта между биотитовити гнайси в двуслюдените гнайсошисти. На същата река се намира и най-големият водопад (височина около 21 m) в българската част на Беласица – Кмешнишки/„Срамежлив”, който е образуван по разсед в амфиболитите.
Яворнишка река води началото си от главното планинско било, североизточно от вр. Амбаро, в източната част на местността ур. Старата бука. Извира на височина около 1400 м.н.в. Тече на север покрай село Яворница и се влива в р. Струмешница. Няма притоци. По поречието на реката се намира Яворнишкият водопад, образуван на контакта между скали с контрастен състав – серпентинити и биотитови гнайси. Реката образува голям наносен конус. Има дъждовно и снежно подхранване, зимно пълноводие и лятно маловодие. Речната долина е формирана в гнайси и слюдени шисти. Високите части на поречието са обрасли с бук, примесен с акация и дуглазка, средните - с кестен и бук, както и насаждения от бял и черен бор. Водите на Яворнишка река се използуват за напояване.
Ключка река е известна още и с името Хипница. Според някои автори името произлиза от „хлипане” - Хлипница, заради злочестата Беласишка битка на цар Самуил на 29 юли 1014 г. Извира североизточно от вр.Лозен, тече на север, преминава през Ключ и се влива в р.Струмешница. При устието си образува наносен конус. Дължина около 8 км. Има дъждовно подхранване, зимно-пролетно пълноводие и есенно маловодие. Речната долина в горната си част е тясна, всечена в метаморфни скали, в долната си част е формирана в кватернерни отложения (пясъци, глини, чакъли).
Река Ремешница води началото си от главното планинско било, под връх Лозен. Десните й притоци извират от западната част на местността ур. Старата бука. Реката тече на север и се влива в р.Струмешница, образува голям наносен конус. Реката преминава през с. Скрът Водите на река Ремешница се използват за напояване.
Река Доло извира на височина 1340 м.н.в. Реката протича през местността ур. Манга река. Тече на север в права посока и навлиза в землището на с. Ключ. Протича между землищата на селата Ключ и Скрът и след тях се влива в р. Ремешница, чрез чието течение достига до р. Струмешница. Над с.Скрът се намира водопадът „Мангъро”, с пад около 9-10 m, образуван в речното корито по разломни контакти между гранитоиди и биотитови гнайси.
Река Свигьовица минава през западния край на село Скрът. По поречието й се намира каскадният водопад „Дъбицата”, образуван при преминаване на речното корито от скален фундамент от Скрътски гранитоиди в двуслюдени гнайсошисти. Реката преминава през местността Белите скали.
Река Габренско дере събира водите си от няколко притока в западната част на Беласица, най-високият от които е на височина 1690 м.н.в. Десните притоци извират от местността ур. Кочините. Реката протича в посока север – северозапад, като западно от с. Габрене излиза от границите на България и навлиза в македонска територия.