Планината Беласица (на гръцки: Керкини или Белес) се намира в историко-географската област Македония и е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Общата площ на планината е 670 км2, като понастоящем е поделена между Гърция (около 45%), Република Македония (около 35%) и България (около 20%).
Планината се простира в посока изток-запад, като дължината й е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север граничи със Струмишкото и Санданско-Петричкото поле, които я отделят от планината Огражден. На изток Рупелският пролом на река Струма я отделя от Сенгелска планина в Гърция, а на запад Костуринската седловина (482 м) и проломът на река Тркайна (десен приток на река Струмешница) от планините Смърдеш и Плавуш в Република Македония. На юг се спуска стръмно към Серското поле, а седловината Дова тепе (306 м) я отделя от Круша планина.
Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Серското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с тревна растителност. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от множество дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки и по-големи водопади. Северното подножие на планината, известно с името Подгорие, е оформено от дебели акумулативни и акумулативно-делувиални пластове, които задържат обилни водни запаси. Страничните ридове са къси и стръмни.
Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029 м). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951 м), Пункова скала (1974 м), Дебело бърдо (1951 м), Лозен (1898 м) и Тумба (1880 м), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.
През планината преминават няколко прохода, най-важният от които е Демир капия (1686 м). В миналото те са имали местно значение, но днес са неизползваеми.
Българската част на Беласица се намира в най-югозападната част на България. Територията й граничи на запад с Република Македония, на юг - с Република Гърция, на север - със Струмишкото и Санданско-Петричкото поле, а на изток - с Рупелския пролом на река Струма.
В българската част на планината се намира Природен парк „Беласица”, създаден с цел опазване на вековни гори, съставени основно от обикновен бук и обикновен кестен, както и естествени чинарови местообитания, защитени и ендемични растителни и животински видове, както и уникални и представителни съобщества и екосистеми в безлесната зона на планината. Повече за Природен парк „Беласица” може да научите в раздел Природа, подраздел „Защитени територии”.