Интересните растения на Беласица
Интересните растения на Беласица
Туристическа карта на природен парк "Беласица"
Бръмбарите на Беласица

Ростислав Бекчиев *, Борислав Георгиев *, Румяна Костова**, Евгени Чехларов***
(*Национален Природонаучен Музей -БАН; **СУ „Св. Климент Охридски” - Биологически факултет, ***ИБЕИ-БАН)

В периода 2007-2011 по проект на Националния Природонаучен музей - София и СУ „Св. Климент Охридски” – Биологически факултет бе осъществено първото целенасочено изследване на бръмбарите и тяхната консервационна значимост в планината Беласица (България и Македония). Целта бе да бъдат обозначени индикаторни видове за всяко от типичните за планината горски местообитания и чрез тях да се установи консервационата значимост на изследваните съобщества. Бяха избрани моделни групи бръмбари - семeйство Carabidae; подсемейство Pselaphinae (Staphylinidae) и надсем. Scarabaeoidea, които обединяват видове характеризиращи се с тясна привързаност към определени микроклиматични и почвени условия, ендемични видове и такива с висока биоиндикационна стойност.
В резултат на проучванията беше установеното изключително високо разнообразие на изследваните групи, както и наличие на много видове с консервационно значение в изследваните горски съобщества.
От установените 103 вида бръмбари бегачи (Coleoptera, Carabidae), 1 е включен в приложенията на мрежата Натура 2000 (Carabus menetriesi pacholei), 1 вид е нов за фауната на Балканския полуостров (Sinechostictus moschatus), 2 вида и 1 подвид са нови за фауната на България (Carabus coriaceus excavatus, Asaphidion stierlini, Sinechostictus moschatus) и 1 вид е нов за фауната на Република Македония (Apristus subaeneus). Общо 85 вида от семейство Carabidae са установени за първи път от Беласица.
Единадесет вида бегачи бяха определени като консервационно ценни видове. Тези видове са използвани за изготвяне на оценка и за определяне на консервационно важните горски съобщества в Беласица. Най-нисък е процентът на консервационно ценни видове в чинаровите гори – 30 %, а най-висок е в кестеновите гори - 78 %. Сравнително висок и едновременно с това еднакъв е процентът на консервационно ценни видове в ниско разположените (700 м) и във високо разположените (1500-1670 м) съобщества на бука - 63,6 %.
В резултат на проведените теренни изследвания в Беласица са установени 35 вида Pselaphinae (Staphylinidae). Един трибус (Amauropini), род Protamaurops и два вида (Plectophloeus nubigena, Bryaxis leonhardi) са нови за фауната на България. Единадесет вида се съобщават за първи път за фауната на Беласица (Faronus parallelus, Bibloporus minutus, Euplectus karstenii, Trimium thessalicum, Batrisus formicarius, Bryaxis comita, Bythinus lunicornis, Tychus laminiger, Brachygluta trigonoprocta, Tyrus mucronatus). Описан е един нов вид за науката Bythinus angustioculus sp.n.
Установените на Беласица видове пселафини представляват около 27% от видовете в България, което предвид сравнително малките размери и еднородност на планината, показва значително видово разнообразие.
Нови за фауната на Р Македония (македонската част на Беласица) са видовете Plectophloeus nitidus и Trimium caucasicum (GUEORGUIEV et al. 2010: 364).
Сред установените пселафини на Беласица, с индикаторно и вероятно консервационно значение са следните ендемични видове - Trimium thessalicum, Pselaphogenius bulgaricus, Bryaxis sarplaninensis, Bryaxis islamitus, Bryaxis convexus, Bryaxis comita, Bythinus acutangulus lunifer, Bythinus lunicornis, Batrisodes elysius, Batrisodes mitovi, Bryaxis roumaniae, както и мирмекофилните и ксилобионтни видове – Euplectus frivaldszkyi, Plectophloeus nubigena, Plectophloeus fischeri, Tyrus mucronatus, Batrisodes hubenthali, Batrisus formicarius, Claviger handmanni, Batrisodes buqueti.
При скарабеидните бръмбари (Scarabaeidae: Coleoptera) в горите на Беласица се срещат общо 22 вида, като заедно с тези по откритите части броят им нараства до 27 вида. Разпределението на видовете с височината е доста необичайно сравнено с други планини – след първоначалния спад в броя на видовете (400-700 м н.в.) в средните и високите части на планината се наблюдава постепенно нарастване в броя на видовете между 700 и 1700 м н.в. По принцип за другите планини в България е характерен постоянен спад на броя видове с увеличаване на височината. Друга интересна особеност е численото доминиране във високите части на планината през лятото на видове, които в други части на страната са обилни единствено в долините и ниските части на планините (до 1200 м н.в.). От фаунистична и биогеографска гледна точка интерес представлява намирането за пръв път за страната на вида Aphodius (Limarus) zenkeri, западноевропейски вид, които на Балканския полуостров се среща само в Хърватска Босна и Херцеговина. Установен е и единствения балкански ендемит от тази група – Onthophagus macedonicus, също нов вид за фауната на България.

Дългият период, през който Беласица е била гранична зона с ограничен достъп е позволил нейната природа да се запази непокътната. Това определя голямото консервационно значение на горските съобщества от чинар, кестен и бук в Беласица за запазване на природното богатство на България в наши дни. Горските съобщества на Беласица представляват стари, климаксни гори с изключително голяма консервационна стойност и по отношение на безгръбначната фауна. Основание за това твърдение ни дават - установеното фаунистично богатство на проучваните групи и наличието на голям брой защитени видове по различни международни конвенции.

В процеса на работа бяха установени и други интересни данни за представителите на разред Coleoptera в Беласица. Много, от които са нови за фауната на Балканите и България. Сред тях могат да бъдат споменати:

Семейство HYDROPHILIDAE:
род Megasternum
нов род за фауната на България с единствения в Европа вид – M. concinnum

Семейство LEIODIDAE
Подсемейство Platypsyllinae
Ново подсемейство за фауната на България.
Leptinus
Нов род за фауната на България.
Leptinus testaceus
Нов вид за фауната на България (GUEORGUIEV & BEKCHIEV 2009).

Семейство SCYDMAENIDAE Leach, 1815
Nanophthalmus Motschulsky, 1851
Нов род за фауната на България.
Nanophthalmus bulgaricus Stevanovic, 2009
Нов вид за науката, открит и познат до момента само от планината Беласица (STEVANOVIC 2009).

Семейство PROSTOMIDAE
Ново семейство за фауната на България.
Prostomis
Нов род за фауната на България.
Prostomis mandibularis
Нов вид за фауната на България (GUEORGUIEV in press).

Семейство SALPINGIDAE
Vincenzellus
Нов род за фауната на Балканския полуостров и България.
Vincenzellus ruficollis
Нов вид за фауната на Балканския полуостров и България (GUEORGUIEV & BEKCHIEV 2009).

От особенно важно значение определяне на консервационния статус на изследванит горски съобщества са откритите на Беласица защитени и включени в международните конвенции видове.

Наименование на видаКонсервационен статус
Carabus intricatusIUCN
Omoglymmius germariIUCN, Червена книга на България
Lucanus cervus (Бръмбар рогач)Natura 2000, IUCN
Platycerus caraboidesIUCN
Gnorimus variabilisIUCN
Gnorimus nobilisIUCN
Sinodendron cylindricumIUCN
Osmoderma eremitaNatura 2000, IUCN
Rosaliа alpina (Алпийска розалия)Natura 2000, IUCN
Morimus funereus (Буков сечко)Natura 2000, IUCN
Prionus coriariusIUCN

За повече инфорамация: Opens external link in new windowwwww.nmnhs.com

фото: Ростислав Бекчиев

 

Batrisodes elysius
Euplectus frivaldszkyi
Lucanus cervus
Morimus funereus
Omoglymmius germari
Osmoderma barnabita
Prostomis mandibularis
Rosalia alpina
Vincenzellus ruficollis
Leptinus testaceus
Този сайт е разработен с финансовата подкрепа на Европейския съюз и Република България в рамките на проект "Маркетинг на дестинация за устойчив туризъм Беласица" (BG 2005/017-456.01-03), изпълнен от Пирински туристически форум в партньорство с Екологична асоциация "Планетум" – Струмица Изложените в него възгледи са на Пирински туристически форум и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на Европейския съюз.
© 2017  Belasitsa.com | made bywww.enigra.com&zeniter.com