Интересните растения на Беласица
Интересните растения на Беласица
Интересните растения на Беласица
Туристическа карта на природен парк "Беласица"
Животински свят

Животинският свят на българската част на планина Беласица е изключително богат и разнообразен. Това се дължи на две основни причини – географско местоположение и големият диапазон в надморска височина, който планината обхваща.
Общо за района на планината за установени около 1500 вида безгръбначни. За територията на ПП „Беласица“ са установени са около 800 вида безгръбначни животни, като от тях 178 имат природозащитно значение,
Трябва да се отбележи, че поради слабата проученост това са само част от видовете, обитаващи района. Въпреки това фактът, че безгръбначната фауна на планината е изключително богата на защитени и ендемични видове я прави територия с висока консервационна значимост.
Особено интересен е видовия състав на дневните пеперуди в Беласица. До момента са установени повече от 140 вида дневни пеперуди, което е повече от 65% от общия брой на дневната лепидоптерна фауна в страната. Беласица е обособена и като Основен район за пеперудите в България поради високия брой видове с високо консервационно значение сред дневните пеперуди.

В българската част на Беласица се срещат 10 вида земноводни и 23 вида влечуги. От тях 8 земноводни и 22 влечуги са защитени видове. Гръцката дългокрака жаба (Rana graeca), Балканският гекон (Mediodactylus kotschyi bibroni) и Ивичест гущер (Lacerta trilineata) са балкански ендемити.

Като приоритетни за опазване видове на територията на ПП „Беласица“ са определени следните земноводни и влечуги: Южен гребенест тритон (Triturus karelinii), Влакноопашато тритонче (Lisotriton graecus), Дъждовник (Salamandra salamandra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Голяма крастава жаба (Bufo bufo), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys rivulata), Шипоопашата костенурка (Eurotestudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Ивичест гущер (Lacerta trilineata), Змия червейница (Typhlops vermicularis), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Котешка змия (Telescopus fallax), Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignitus), Смок мишкар (Zamenis longissimus), Леопардов смок (Zamenis situla).


Птиците установени за района на планината са повече от 150 вида. Те съставляват повече от 35% от орнитофауната на България. Изключителен интерес представляват средиземноморските видове птици, които се срещат на много малка и ограничена част от нашата територия. Такива са например Орфеевото коприварче (Sylvia hortensis) и малкия маслинов присмехулник (Hippolais pallida Hemprich&Ehrenberg). Два вида птици са балкански ендемити – балканска (ушата) чучулига (Eremophila alpestris) и пъстрогуша завирушка (Prunella collaris), а други два вида са реликти – Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi) и Лещарка (Tetrastes bonasia). В непосредствена близост до Беласица минава един от основните европейските коридори за миграция на птиците (Via Aristotelis), това определя значимостта й за опазване на и орнитофауната на Стария континент.

Бозайниците, обитаващи българската част на Беласица са все още относително слабо проучени.
От дребните бозайници са установени 28 вида, като съществува голяма вероятност планината да е обитавана от още 3 до 5 вида, някои от които може да се окажат и нови за фауната на България.
Най-често срещаните видове дребни бозайници са белогръд таралеж (Erinaceus concolor), къртица (Talpa europaea), обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), голяма водна земеровка (Neomys fodiens), обикновена катерица (Sciurus vulgaris), обикновен сънливец (Glis glis), горски сънливец (Dryomis nitedula), горските мишки жълтогърла/обикновена (Apodemus flavicollis/sylvaticus), ръждива (кафява) горска полевка (Clethrionomys glareolus) и див заек (Lepus europeaeus).

В района на ПП „Беласица“ са установени или потенциално присъстват 13 вида средни и едри бозайници,сред тях 11 са хищници (разред Carnivora) с 9 сигурно установени вида и два - европейски пъстър пор (Vormela peregusna) и златка (Martes martes) с присъствие под въпрос, и 2 вида са представители на Чифтокопитни (Разред Artiodactyla).
Консервационно значимите видове средни и едри бозайници са 7, от които 4 защитени в България видове - европейски пъстър пор (V. Peregusna), златка (M. Martes), видра (L. Lutra) и дива котка (F. silvestris) и 3 ловни вида - вълк (C. Lupus), черен пор (M. Putorius), сърна (C. capreolus).

Прилепите в района са сравнително добре проучени като до 2014 г. са установени 21 различни вида, което представлява 63.6% от видовете, срещащи се в България.. Най-често регистрираните видове в планината са няколко типично горски вида прилепи: натузиево прилепче (P. nathusii), малко кафяво прилепче (P. pygmaeus), широкоух прилеп (B. barbastellus), кафяво прилепче (P. pipistrellus), сив дългоух прилеп (P. austriacus), мустакат нощник (M. mystacinus), както и пещеролюбивия малък подковонос (R. hipposideros). Всички установени видове прилепи са защитени и с голямо природозащитно значение.

Този сайт е разработен с финансовата подкрепа на Европейския съюз и Република България в рамките на проект "Маркетинг на дестинация за устойчив туризъм Беласица" (BG 2005/017-456.01-03), изпълнен от Пирински туристически форум в партньорство с Екологична асоциация "Планетум" – Струмица Изложените в него възгледи са на Пирински туристически форум и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на Европейския съюз.
© 2024  Belasitsa.com | made bywww.enigra.com&zeniter.com