Интересните растения на Беласица
Интересните растения на Беласица
Туристическа карта на природен парк "Беласица"
Петрич

Името на латиница: Petrich
Област: Благоевград
Община: Петрич
Географска ширина (Latitude): 41.4 N
Географска дължина (Longitude): 23.2167 E
Надморска височина: 210 м
Разстояние до София с автомобил: 175 km
Площ землище: 80.42 km2
Население: 28 902 човека (НСИ, Преброяване 2011 година)
Празник на града: Гергьовден (6 май)

Град Петрич е наследник на историята на древното тракийско племе синти или синтии, населявало територията на общината. През V в. пр. Хр. живеели по долината на Струма.
При хан Пресиян, през 837 г. Петрич влиза в пределите на Първата българска държава. Следващите векове му отреждат важна роля в борбата против чуждите нашественици.
През османския период, XVII век, Петрич става напълно турски град. Българите се преместват в отсрещната планина Огражден. Турският пътешественик Евилия Челеби, посетил Петрич през 1651 г. пише, че градчето Петрич има 240 къщи с градини, две махали, джамии и параклис, една баня, 50 дюкяна. Това свидетелства за развитието на занаятите и търговията. Петрич е бил известен преди всичко със селскостопанското си производство: жито, царевица, ръж, овес, памук, ориз, тютюн и др.
С течение на времето градът постепенно нараства. През Възраждането развитието на занаятите и търговията придават на Петрич отново български облик. Към 1900 г. в него вече има 2000 къщи, от които 1510 мохамедански и 490 християнски. Въпреки значителното си нарастване Петрич не е имал градоустройствен план. Къщите са изградени от груби големи камъни, добити от речното корито и споени с кал и слама. Приземният етаж се е използвал за съхранение на продукти или като обор за животни. Горният етаж е служел за дом на семейството. До него се е се е стигало чрез външно стълбище, приличащо на подвижна стълба. Домашната мебелировката е била проста. Стаите са били застлани с тъкани шарени черги, а по рафтовете наредени бакърени, дървени и глинени съдове.
С Възраждането Петрич започва нов живот – разгаря се упорита борба за български език, училища и българска църква. През 1873 г. се открива първото българско училище от рилския монах Агапий (Ангел Войнов от Кюстендил). След него като учители работели Ефтим Бояджиев и Кочо Мавродиев. През 1868 г. завършва строежа на първата българска църква "Св. Николай".
През 1912 г. Петрич посреща освобождението си от турско робство. Много турци напускат града и броят на жителите му бързо намалява. След Междусъюзническата война около 4500 бежанци от Егейска и Вардарска Македония се установяват да живеят тук. За няколко години броят на жителите достига 7164 души. След Освобождението в поминъка на петричани не настават особени промени. Земеделието и скотовъдството остават основния източник за прехрана. Земите на избягалите турци по време на Балканската война се разделят на малки късове и се раздават на безимотните семейства и бежанците.
За периода 1920-1934 г. Петрич е окръжен град. Тогава се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране. По това време се построяват сградите на гимназията и училище "Кочо Мавродиев", "Гоце Делчев" и "Отец Паисий". Център на културния живот става читалище "Братя Миладинови". Издигнат е паметник на "Незнайния войн" в памет на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Днес Петрич е административен, стопански и културен център на Петричка община, която включва 50 села.
Спокоен, малък и приветлив град със съвременен облик, в който разходката е винаги приятна, често и слънчева. Ако сте в града не пропускайте да посетите Градския исторически музей и Къщата-музей „Ванга”. Православните храмове в града са църква „Успение Богородично“, църква „Свети Николай“, църква „Свети Георги“, църква „Свети Илия“ и църква „Въведение Богородично“. В западните покрайнини на града е разположен Манастира „Света Петка Българска“. През града тече река Луда Мара, десен приток на Струмешница, която му придава особен колорит. От Петрич започват редица пешеходни и колоездачни маршрути към планината, водещи до различни интересни туристически обекти като хижите „Беласица” и „Конгур”, красивия Лешнишки водопад и планинските върхове Конгур и Радомир.
Денят на Петрич е Гергьовден и е свързан с църквата "Св. Георги” в кв. Дълбошница. Песните и игрите започват на Партал Тумба (близо до храма) още вечерта срещу празника и продължават на 6 май сутринта. Други традиционни места за празнуване на Гергьовден са Тинкина поляна и Търна баир. На градския площад се изнася празничен концерт.


Особености на петричкия говор

Морфологични особености на Петричкия говор са: членно окончание –о за имената от м.р.ед.ч. – брегò, градò, белийò; членно окончание –то за съществителните имена за м.р. мн.ч. – волòвето; форми за мн.ч. – дèнове (дни); образуване на бъдеще време с частица ке – ке копам; повторителни глаголи от типа изпèквам (изпичам); заповедни форми за мн.ч. като вадèйте, наберèйте, запалèйте; страдателни причастия от типа биен (бит), скриен (скрит), засèйан (засят); минали причастия от типа влèгнал, влèгол (влязал); местоимения йас (аз), он, онà, онò, они (той, тя, то, те), й (ги), них (тях), нихен (техен) и др.
Лексикални особености на Петричкия говор: биба (патица), бръкадàн (качамак), влàкно (косъм), вàркам (бързам), гýга (царевичен кочан със зърна), дим (пушек), дудàк (устна), зглàвница (възглавница), йýжина (следобедна закуска), кривим (куцам), кинем (късам), кèрка (дъщеря), мурèйка (черница), лубеница (диня), мàчка (котка), миш (мишка), мачарòк (котарак), обрàс (буза), пипòн (пъпеш), ще (гвоздей) и т.н.

Този сайт е разработен с финансовата подкрепа на Европейския съюз и Република България в рамките на проект "Маркетинг на дестинация за устойчив туризъм Беласица" (BG 2005/017-456.01-03), изпълнен от Пирински туристически форум в партньорство с Екологична асоциация "Планетум" – Струмица Изложените в него възгледи са на Пирински туристически форум и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на Европейския съюз.
© 2017  Belasitsa.com | made bywww.enigra.com&zeniter.com