фото: Яна Гочева
Тази година групата наброяваше трийсет души, най-голямата досега; хора, различни по възраст, професия и интереси, но обединени от любовта си към планината.
По традиция походът продължи три дни – първият за пристигане и настаняване, останалите два изключително динамични в много отношения. Прекарването бе толкова разнообразно, че е трудно да се избере най-приятният и вълнуващ миг. Съботата бе запазена за планината – посветихме й се изцяло, от тъмно до тъмно, и напълнихме душа с гледки, бодрост, природна красота и изпитание за духа и тялото. Предизвикателството включи изкачване на върха Конгур (1951 м), или Конгуро, както му казват местните, и дълъг преход под билото на малко познатата на туристите Беласица. По време на кратките почивки на припек се наслаждавахме на ясното време и удивителните гледки, които то ни предложи: Рила, Пирин, Славянка, Огражден, гръцките планини начело с Олимп в далечината, Бутковския гьол, Дойранското езеро… Красота! Увенчахме прехода с изкачването на първенеца на Беласица: връх Радомир (2029 м). След този планинарски подвиг отморихме в уютната, гостоприемна механа на Вальо Янкиш в село Самуилово с вкусни домашни гозби и чаша руйно македонско вино. Ако съботата бе посветена на планината, неделя бе запазена за хората, които живеят в полите й. След кратка разходка по тематичната пътека „Пеперудите и цветята на Беласица“ угодихме заслужено на изморените си тела на забележителната трапеза от местни ястия, приготвена от Рукие Изирова специално за участниците в похода в с. Яворница; пак там чухме изпълнения на народните певици от местното читалище, а когато се изви хорото, в него се включиха и голяма част от участниците в похода. За капак посетихме местността Рупите, където куражлиите се топнаха в горещите минерални басейни, а останалите имаха час-два да премислят преживяното в тези три прекрасни дни с надеждата скоро пак да се върнем сред кестените и гледките на Беласица.
Виж повече снимки от събитието ТУК
