Националният парк „Езеро Керкини” е обявен през ноември 2006 г. с цел защита и опазване на района като национално природно наследство и осигуряване на балансирано съжителство между човека и околната среда. Паркът е разположен на границата с България и Македония и обхваща гръцката част на планината Беласица, езерото Керкини и прилежащите райони. Територията на Националния парк обхваща общините Ираклия, Керкини, Петрици, Сидирокастро, Скотуса, Стримонико, Ангистро и Промахон.
С богатата си флора и фауна Националният парк „Езеро Керкини” е една от най-ценните защитени територии в Гърция. Езерото Керкини предлага идеални условия за наблюдение на птици. Той е едно от най-добрите места в Европа за наблюдение на около 300 редки и защитени видове птици, които живеят и се размножават тук . Много учени и любители от цял свят посещават района всяка година.
Паркът се управлява от Управителен съвет и Дирекция, създадена през 2008 г., в която работят 12 служители.
Основните задачи на Дирекцията на Националния парк „Езеро Керкини” са:
По-конкретно, сред основните цели на управление на Дирекцията на Националния парк са постоянната защита и опазване на местообитанията на видовете, опазване на флората и фауната, особено на мигриращите видове птици, опазване на водните биволи, както и насърчаване на дейности като екологично образование, наблюдение на птици и устойчив туризъм.
Общата площ на защитената територия е около 83100 ха. Националният парк е разделен на четири зони с различен режим на защита в зависимост от тяхното екологичното значение и уязвимост:
1. Природен резерват – зона със строга защита
Тази зона обхваща колониите птици в крайречната гора, съобществата от водни лилии и част от планината Мавровуни, която е в близост до езерото. Единствено разрешени са дейности като научни изследвания, екологично образование и природозащитни мерки.
2. Зона за защита на природата
Тази зона включва езерото и река Струма. Разрешени са редица дейности, но при условие, че нямат неблагоприятно въздействие върху влажната зона. Тези дейности могат да бъдат риболов, туризъм и т.н.
3. Зона за Еко-развитие Α
Тази зона обхваща езерото и река Струма. Разрешени са редица дейности при условие, че се спазват определени екологични процедури и правила.
4. Зона за Еко-развитие Б
Тази зона се явява продължение на Зоната за Еко-развитие Α. Тя включва най-отдалечените райони на езерото и реката, представляващи външните граници на защитената територия. Разрешени са повечето дейности, упражнявани от човека, при условие, че са съобразени с националното законодателство и екологичните процедури.
