Разположена е на хълма южно от град Струмица. Мястото е било лесно за отбрана поради факта, че е оградено отвсякъде със стръмнини. Крепостта е играла важна роля в отбранителната система на Беласишката битка през 1014 г. за разлика от други твърдини, крепостта над Струмица не е била завладяна от византийския император Василий ІІ.

Крепостта е била оградена от защитни стени, следващи ръба на платото. Западната степа, дълга около 40 м, може да се види и до днес. Главният вход е бил разположен от южната страна, защитен от две кули. Югозападната е частично запазена, но югоизточната е била унищожена от земетресение през 30-те години на миналия век. Достъпът до портата се е осъществявал чрез дървен мост, най-вероятно подвижен.

Във вътрешността има добре запазени останки от многоетажна полигонна кула – командният център на крепостта. На около 50 м от кулата  е било изкопана дълбока правоъгълна яма, вероятно водохранилище или склад за зърно или вино. Има и останки от жилищни и други постройки за обитателите на крепостта. На юг от кулата има некропол, който с известни прекъсвания е бил използват от І в. Пр.н.е. до Средновековието.

Обектът показва три степени на изграждане, Термите са ползвали топлите минерални води на извора Парило, на около 50 м в югозападна посока. Капацитетът на извора е 42 л./сек. До момента са открити 11 помещения от термите с обща използваема площ 623 м2. Сауната е най-добре запазена, с 1 кръстовиден и един полукръгъл свод. Друго добре запазено помещение е използваното като фригидариум или "студена баня", където се вижда полу-куполът над басейна. В другите помещения куполните покриви са запазени само частично. Напълно са съхранени подовете от тухли и хоросан, както и системата за отопление на подовете и стените и на двата най-големи басейна. Удивително е, че захранващите и отвеждащите тръби все още функционират.

Средновековен гроб, разположен на 3 км западно от Струмица, в близост до село Баница. Наподобява мавзолей и се състои от 9 слоя дялан бигор. Гробът е висок 230 см, широк 240 см и дълъг 400 см. Произходът на гроба и свързан с три легенди. Първатаразказва, че гробът принадлежи на Струма – сестрата на Крали Марко. Според втората това е гробът на Персей, принц и роднина на Александър Велики. Третата свързва гробът със Струма – дъщеря на военачалник на славяните от областта на Струмица. Най-разпространена е третата легенда.

Едно от най-автентичните свидетелства за богатия културен и артистичен живот в древния град Струмица са архитектурата и стенописите в църквата, разположена в центъра на града под основите на мюсюлманската Орта Джамия.
Опожарените сгради от камък и пръст показват съществуването на трикорабна църква от края на ХV и началото на ХІІ век. Запазените фрагментирани фрески доказват наличието и спазването на духовна традиция.

Впечатляващите размери на църквата и високата художествена стойност на стенописите доказват вековната потребност от издигане на храмове за нуждите на епархията. Запазените части на апсидата доказват епископския характер на църквата.

Феодалната кула се намира в Струмица на ул. "Охридска" и е изградена най-вероятно в Османския период, като е служела както за живеене, така и за отбрана.

Кулата е построена от дялан бигор и има квадратна основа с размери 6,9 х 9 метра. Състои се от подземно помещение, приземен етаж и още три нива над него. Към втория и третия етаж са изградени дървени чардаци.

Моминият бунар се намира в източната част на Струмица. Той е с дълбочина 11 метра. В миналото е изпълнявал ролята на крайпътна станция по пътя за Солун. Построен е от турчин в памет на дъщеря му, чиято последна заръка на смъртния одър била баща й да продаде всичките й дрехи и с парите да изгради бунар. Обектът е реконструиран през 2004 г. от екологичното сдружение "Планетум".