Името на латиница: Kolarovo
Област: Благоевград
Община: Петрич
Географска ширина (Latitude): 41.367 N
Географска дължина (Longitude): 23,1 E
Надморска височина: 425 м
Разстояние до София с автомобил: 185 км
Население: 1880 човека (НСИ, Преброяване 2011 година)
Празник на селото: Димитровден (26 октомври)

Село Коларово е разположено на около 11 км западно от Петрич. В близост до селото са намерени доказателства за най-старите поселения в Подгорието. Селищната могила "Дюлгерска нива" датира от ІV хилядолетие пр. Хр. Намерените жилищни землянки са доказателство, че тук е живяла родова община от отделни семейства. Намерени са кремъчни и костни оръдия на труда, допълнително свидетелство за праисторическо селище.
Създаването на с. Коларово е в периода VІІ и ІХ в. и е свързано със войните на България срещу Византия. Сред най-важните фактори са природните фактори, географското разположение и близостта до главни пътища – двата планински потока Дебрало и Сачкар дере, спускащият се на север планински рид Атала (който прегражда западните ветрове), пътят през прохода Демир Капия (Железни Врата), пътят за Струмица и Мелник.
Името на Коларово не е променено от основаването му (до 1962 г. се произнася Коларево, но без променено значение). То е свързано с превозването на стоки с каруци – съществена дейност на населението по това време.
Стратегическите пътища, които пресичат долината и планината от една страна допринасят за развитието на региона, а от друга са свързани с драматични събития и неволи на местното население. Подгорието често сменя господарите си. С цел да спре нашествието на славяните, Юстиан І построява система от крепости по северните склонове на Беласица. Най-значимата от тях е Чуката, построена на хълм с височина около 200 м, разположен на десния бряг на Сачкар дере. След присъединяването на Подгорието към България, крепостта Чуката запазва своето значение. От източната и северната страна има крепостна стена, а на запад има стръмен скат, който естествено защитава крепостта. Оттук се вижда целия път до Демир капия. Крепостта служи за неговата охрана и също е сигнална точка при други нашествия. Тя съществува от VІ до ХІV в. Падането на крепостта от турците става през 1395 г. След това пътят през Демир капия загубва предишното си значение и крепостта Чуката престава да функционира.
Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 г. – според първия в селото живеят 201 български-християнски и 10 мюсюлмански домакинства, а според втория – 43 християнски домакинства. През ХІХ в. селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза.
Селото посреща Освобождението през 1912 г. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война, Коларово е завзето и опожарено от гръцката армия.
След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско), както и българи от планината Огражден. По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско.
Опити за откриване на българско училище в селото има в края на ХІХ в. След дълга борба през 1910 г. мечтата се увенчава с успех. За развитието на образованието и културата и особено за съхраняване на традициите съществено значение има читалището. През 1943 г. Коларово става общински център – така най-голямото село в Петричка околия се оформя като културен и административен център на Подгорието.
Днес значението на Коларово за опазването на планината става все по-голямо. Тук от 2008 г. се помещава Дирекцията на Природен парк "Беласица".
Селото има богат културен календар. Димитровден (26 октомври) е храмовия празник на църквата "Св. Вмчк. Димитрий Солунски", тогава се прави и селския традиционен събор. Тържествено се отбелязват Нова година, Трифон Зарезан, Гергьовден. Съществува традиция, местните хора да се качват на обширната поляна в местността „Чуката” на втория ден на Великден за надборване с яйца и веселие. Всяка година на празника Сурва - 1 януари (Василовден) се провеждат традиционните кукерски (станчинарски) игри. За „Деня на самодееца” (1 март) тук се събират всички самодейци от Подгорието и всеки представя различни празници и обичаи. Отбелязва се и на Деня на Европа (9 май) – с „Ден на отворените врати” в кметството на Коларово и избор на детски кмет.
Църквите на селото са "Св. Вмчк. Димитрий Солунски", "Св. Мина" и "Света Великомъченица Неделя".
От Коларово започват редица туристически маршрути, водещи до различни интересни обекти в близката околност и високо в планината. Сред по-близките излетни цели са местностите Чуката и Сламището, както и Гьолчето (единственото естествено езеро в планината). По-сериозна подготовка е необходима за достигане до Камешнишкия/”Срамежлив” водопад, хижа „Лопово”, прохода Демир капия и първенеца на планината връх Радомир.
Някои от маршрутите са оформени като тематични и са оборудвани с по няколко специални табла: „Животът на кестена” е кръгов маршрут, който минава през „Гьолчето”, „Тайните на водата” и „Пътуване в историята” са лъчеви маршрути, отвеждащи посетителя съответно до Камешнишкия/”Срамежлив” водопад и прохода Демир капия.